Щурмова стълба, 100 метра пътека с препятствия, щафета 4 по 100 с препятствия и бойно разгръщане на мотопомпа са четирите дисциплини, в които пожарникарите у нас, а и тези по света, мерят сили. Пожаро-приложният спорт в страни като Германия и Словакия е на такава почит, че с него се занимават не само огнеборци. В Чехия даже има женска лига, тренират и деца. У нас, където всичко се случва предимно заради ентусиазма на хората, постижението на бургазлията Стоян Хаджиев е уникално. Зад гърба си той има един национален рекорд, повече от 50 травми и безброй потушени огньове. Гъвкавостта и бързината, с които се катери по кулата на бургаската пожарна, са сравними само с тези на човека паяк от едноименния филм.
 
Бургаският пожарникар Стоян Хаджиев бе отличен в класацията „Спортист на годината”  на МВР. Това стана на церемония, състояла се в четвъртък в министерството в присъствието на зам.-министрите на вътрешните работи Павлин Димитров и Веселин Вучков, както и председателят на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова. Единственият награден бургазлия получи плакет за най-добър състезател за 2009 г. в пожароприложен спорт. Ханджиев  е национален рекордьор в дисциплината „Изкачване с щурмова стълба”.
Състезателят от националния отбор бутна 29-годишен рекорд. Той подобри  постижение с бургаски адрес - преди близо три десетелетия дългогодишният служител в пожарната на Нефтохим Васил Алексиев поставя републиканския рекорд за изкачване на щурмова стълба. В спортния вариант на дисциплината, която тренира пожарникарят как най-бързо да качи горяща сграда, се покрива време. Ханджиев подобри рекорда на Алексиев на XIV Европейско първенство в Чехия през 2009 г. и записа името си срещу най-добрия български резултат за всички времена-15, 01 секунди. Състезанието е неофициална олимпиада за пожарникари. За постижението навремето Алексиев получава апартамент. Бургазлията взе парична премия, чиято стойност премълчава, затова не става ясно дали от скромност, или от скромната сума.
След триумфа лакътят му се подува и едвам си свива ръката. Така бяга в щафетата и за да не провали България, с двойна доза болкоуспокояващи участва в решаващата за крайното класиране дисциплина „Разгръщане на мотопомпа“. „Аз съм чешит и стиснах зъби”, спомня си Хаджиев. В крайна сметка националите се нареждат пети. Въпреки че остава извън строя, щетата не му се покрива, тъй като пожарникарите са застраховани само за смърт и средна телесна повреда.  Неговите травми са над 50, на кръглото число просто спрял да брои. „Пожароприложният спорт е един от най-травмиращите. Ако се застрахова по таблица на риска, е на едно ниво с мотокроса, но това вече е една друга история”, казва 31 -годишният Хаджиев и започва своята отначало.

С лека атлетика се занимава от 4 клас. Здрав дух в здраво тяло - в тази спартанска максима го възпитавали родителите му. Баща му, който и до днес е най-големият му фен и ценен помощник за състезанията, го учил винаги да е мъжкар, независимо от ситуацията. Завършил е спортно училище с профил „лека атлетика, дълъг и троен скок”. После дошъл ред да отбие военна служба. В казармата бил във вътрешни войски, подразделение към полицията. Имал приятели в пожарната, което повлияло и на избора му. Аз обаче настоявам „Защо точно пожарникар?”, а Хаджиев ме поглежда недоумяващо и отсича: „Това е най-хуманната професия”.
От 1999 г. е в редиците на бургаската служба. Заради професията продължил да поддържа форма  и станал по-бърз даже от времето на активните тренировки в училище. Година по-късно го привлекли в местния отбор по пожароприложен спорт. Тренировките за щурмова стълба се правят на кулата, която се извисява в двора на пожарната служба. Първите му постижения в дисциплината, в която днес е рекордьор, не били никак окуражаващи - едвам успял да се вмести в 30 секунди. „През 2003 г. треньорът на националния тим Анчо Шишков ме взе без постижния заради единия потенциал, който видя в мен”, казва Хаджиев. Това станало след Балканиадата в България, когато родният отбор загубил щафета на косъм. През 2004 г. младокът се отблагодарил за доверието и станал републикански шампион на пътека. Оттогава е неизменно сред 10-те, които представят страната по състезания. Автор е на още един национален рекорд – на 100 м пътека с препятствия през 2005 г., когато става първият български пожарникар, бягал под 17 секунди. Това постижение обаче „пада” още същата година - на Балканиадата в Турция колега го подобрява. „Тази година състезанието трябваше да е у нас. Гърците обаче не дойдоха заради изборите при тях, други се отказаха заради кризата. Така пропуснах да стана балкански рекордьор, защото бях в много добра форма. Абсолютен малшанс”, все пак намира пропуск в силната си 2009 г. бургазлията.  
Именно спортът го е направил сигурен и подготвен в професията, при огън не мисли за качването на етажите с 20 кг на гърба, шланг и струйник. „Всяко състезание бягам за успех, а цената му е лишението. Вместо да купя нещо за семейството си, инвестирам в спортна форма. Дори и да ми се сърдят, това е положението”, откровен е Хаджиев. Личи си, че не се шегува  - младият мъж е подчинил живота си на състезателния ритъм.
Като пожарникар работи 24 часа, 72 часа почива. Първият ден след смяната отделя за активно разтоварване, в следващите тренира. От 1994 г. е на постоянни диети. През зимния период трупа мускулна маса, през пролетта започва да гори калории. 82 кг са перфектното му състезателно тегло. И понеже в спортните постижения няма случайни неща, бургаският „супермен” дори яде по схема, понякога в продължение на месеци едно и също - пилешко, ориз, картофи. Сутрешната му закуска за шампиони е филийка ръжен хляб със сирене, чай с мед и 5 яйца. Зимните тренировки са в атлетическата зала на стадион „Черноморец”, от март излиза на пясъка край морето два пъти седмично, за да бяга. През април атакува кулата в двора на пожарната. За което не смогне спонсорът на бургаския клуб по пожароприложен спорт, бизнесменът Стоян Маджаров, го набавя баща му. „С моята пожарникарска заплата няма как!”, вдига рамене Хаджиев с разбиращ жест. Сдържано подминава и шегата ми, че щом Бойко Борисов може да стане премиер, всеки пожарникар може.
Любимата дисциплина на бургаския отбор по пожароприложен спорт е разгръщане на мотопомпа. Тя е голямото предизвикателство, което Хаджиев поетично сравнява с „жена, за която знаеш, че никога не може да имаш”. Показателна е и за  колектива, защото всяка индивидуална грешка може да доведе до провал. „Ние водим модата в България в тази дисциплина”, гордее се бургазлията.
Местният отбор има няколко  рекорда на мотопомпа. В него най-младият е на 25 години, а най-възрастният на 35. Освен Хаджиев още двама са в националния отбор. Това са Петко Станчев и Матей Петров. „Млади са, имат желание и потенциал за нови успехи”, казва рекордьорът. Като всяко нещо у нас обаче, и тук възможностите за разгръщане са ограничени. Има национална федерация, в чийто календар годишно са записани две състезания, а заради адреналина и шлайфането на отбора са необходими поне 5-6 старта. Ако не са международните, изобщо няма как да се влезе във форма, по думите на Хаджиев. „България е царица в унищожаването на спортовете. Вижте какво се случва в щангите, Георги Марков ми е приятел, заедно сме израсли, съсипаха го този спорт, ами  баскетболът!”, гневи се пожарникарят. Самият той признава, че за да се усъвършенства, наблюдава чешки, руски и беларуски треньори. „Крадец на знания съм!”, смее се бургазлията и хвърля поредната бомба: „Пиша книга за методика на този спорт, почти е готова”. В нея вероятно ще има благодарности за разбирането и  подкрепата  към шефа на пожарната Васил Василев, който е в управителния съвет на Федерацията по пожароприложен спорт и към началника на регионалната служба Димитър Перифанов. „Всяко отсъствие спъва работата на колегите, графикът се променя, не могат да излязат в отпуски, затова и започвам да отсявам състезанията”, обяснява рекордьорът.
Заради голямото ми желание да го изкарам герой и съвсем да се окръгли нимба му на светец, разпитвам за пожарите, в които е участвал. Изброявам големите в комплекс „Зорница” и в „Гранити”, но на тях той е бил на състезания, а когато горя сградата на РИОКОЗ е бил в друга смяна. Никак не му се говори, но става ясно, че не големината на пламъците е важна, а това дали в огъня има хора. „Какво да ти разправям - не се страхува само глупакът! Неописуемо е, когато в три посред нощ се получи сигнал за горящ апартамент. Единствената мисъл е, че там има човешки същества, които трябва да бъдат спасявани. Адреналин и свръхконцентрация. Влизаш, всичко е задимено и се чувстваш като слепец”, казва Хаджиев. Бургаският пожарникар има простичка, но засега неосъществима професионална мечта – някой ден и родните огнеборци да са оборудвани с термокамери, за да виждат точно къде в горящите сгради има живи хора.
Приключи ли смяната, стресът и напрежението остават в пожарната, правилото е да не се пренасят у дома. Там го чака съпругата Нели и 5- годишният син Никола. Заради тях двамата все по-често гледа към треньорската професия. „Нели е търпелива и добра, но аз много отсъствам, а малкият расте и има нужда от мен. Като сложиш от едната страна купчината медали и от друга тях, виждаш кое е важно”, признава рекордьорът.
Семейството има хоби – въдичарството. Релаксиращото занимание практикуват по реки и язовири, а повечето от онова, което хванат, връщат обратно.  Вероятно защото не говорят за работа, малкият не си мечтае да стане пожарникар. От героичния вирус обаче е прихванал братът на Стоян. 23-годишният Иво Хаджиев е одобрен за пожарникар и чака разпределение. „Надявам се бързо да навлезе, да поеме щафетата и в спорта”, казва баткото.